Здравейте колеги и за много години. Виждам, че темата не е много активна напоследък и това е един удачен начин да я посъживя. Поначало си мислех да открия нова, но мисля, че проблема ми ще се впише донякъде и в тази.
Значи малко предистория: Живея в двуетажна, масивна къща, строена 60-те години на миналия век. На долния етаж са родителите ми. Комините са изградени от тухли единички. Винаги сме се отоплявали с печки на твърдо гориво, като комина захранваше печките от двата етажа. Розетките, респ. изходите на печките бяха за малките кюнци - мисля, че 110 мм. Проблеми никакви. Преди около 10 години сложих камина с водна риза. Изхода на печката е от по-широките - 130 мм. и по тази причина смених розетката към комина с по-широка. И проблемите започнаха. Печката гореше мудно, бавно и бързо задръстваше кюнците. За две седмици започваше да пуши в стаята, където е камината, което налагаше редовното почистване на кюнците. За толкова време се задръстваха порядъчно - от 6 кюнеца вадих повече от половин тенекия сажди и нагар. Стъклото на вратичката почерняваше за два часа - абе луда работа. Така година-две, ама взе да ми писва в най студените дни хората си стоят на топло и си пият ракията, а аз навън чистя кюнци и хората ми стоят на студено. В един момент установих, че родителите ми като си палят печката и отворят вратичката й, у дома започва да пуши. Логично установих,че комина няма необходимия капацитет да отвежда дима на две печки. Лятото, като започнах да чистя комина установих, че таралежа засяда на плочата над мен. Той и преди това бащата ми беше споменавал, че сигурно има някакъв проблем, но не му обръщахме особено внимание. Точно на плочата имаше стеснение. Викам си някоя тухла или някакъв "зъб" има. Нямаше друг начин и заигра чука и секача. Отворих комина над плочата (там имам таванско помещение) и какво устанвових - УЖАС. Навремето като са строили къщата и са зидали комина, "майсторите" са видели, че траекторията му преминава през вече изградената основна греда на покривната конструкция. По тази причина дръпнали с 20 см. комина над плочата за да заобиколи носещата греда. Така се получило едно стеснение точно на плочата, в което дори не можех да си пъхна ръката. Нямаше спасение. Решението беше само едно - нов комин. Вече почнах да хвърлям боба колко ли пари ще нарина, но в крайна сметка нещата се получиха добре. Разстоянието от моя етаж до билото на покрива беше 7,2 метра. Купих си керамични коминни тела с квадратен профил 22/22 см., отвор Ф 18см. и височина 33 см. Пробих плочата и започнах зидане на нов комин - долепен до съществуващия. Зидането стана с разтвор на Baumit - duo classic. Първото тяло сложих на пода на моя етаж. На третото тяло изрязах отвор за розетка за почистване и продължих нагоре. Малко преди плочата на тавана сложих коминно тяло с фабричен отвор за розетка и така продължих да зидам. Между новите коминни тела и стария комин слагах от лепилото за спойка и здравина. Последното тяло попадна на около метър над билото. Изработих си шапка от четири шпилки и тебела ламарина, която сложих на около 30 см. от последното тяло. Коминът, над плочата го изолирах с каменна вата, мрежа и лепило. Печката заработи страхотно. Нямах никакви проблеми дори когато смених дограмата на етажа и пуснех абсорбатора. Пушек не връщаше. Горенето осезаемо се подобри. Кюнци чистех веднъж на 2-3 месеца. Стъклото се опушваше за едно денонощие (а не със запалването). Това с чистенето обаче отново не ми допадаше и започнах да се образовам от различни форуми. По водната риза се отлагаше черна гняс, която периодично на два-три дена трябваше да чистя с шпакла. В един момент тази година започна да се стича черен, смърдящ кондез от розетката, където влиза кюнеца
. И това само при първоначално палене. Вярно, че дървата ми не бяха добре изсъхнали, но предположих, че това не е единствената причина. След доста четене разбрах, че когато газовете паднат под 120 градуса, те започват да кондензират. Веднага махнах лирата, която беше първа след изхода на камината, почистих кюнците и стичането на конденз от комина спря. Отделно разбрах, че водната риза поема много от топлината в огнището и в първия момент, понеже е доста студена, от нея пак се образува конденз. Заговорих се с един познат и той ме посъветва да сложа няколко огнеупорни тухли около огнището. Обясни ми, че при разпалване, от дървата се отделя газ (който всъщност той гори, а не самото дърво) и на този газ му трябват поне 600 градуса за да се запали. Това ми даде обяснение защо дървата, които се намираха по-близо до ризата не горяха, а само тлееха и пушеха, а силен огън имаше само над скарата, от където влиза въздух. С цената на това да закрия част от водната риза, веднага си купих три огнеупорни тухли и ги монтирах от страни около самото огнище, долепени до ризата. ЧУДО-отдадената от огнището енергия чувствително се увеличи. Около печката не можеше да се стои от жега, а стъклото не се опушваше дори за три дена, без печката да спира. Температурата на водата не се промени, т.е загуби нямаше. Нагара по ризата изгоря за няколко часа и придоби бял звят - пепел, който остъргах при следващо почистване и повече не се появи. Преди да сложа тухлите можех да си държа ръката на кюнците към розетката, а сега вече не можех. Температурата на изгорелите газове значително се повиши, горенето стана пълно и вече не беше нужно да блъскам по 3-4 дървета в огнището, а слагах само по две със същия резултат. Така до вчера. В Габрово излезе страхотен вятър, на пориви и периодично (макар и при затворена клапа на изхода) печката се разгоряваше като от ковашки мях. Кефих се на доброто изгаряне, докато в един момент долната розетка започна да бучи. Викам си "от тягата ще да е". Погледнах през прозореца - цялата улица в пушек - някой идиот гори гуми си помислих. Огъня в печката догаряше и в един момент усетих силен мирис на изгоряло. Установих, че кюнците към комина светят. Започна едно силно бучене. Разбрах вече, че комина се е запалил, а пушека навън е от мен. Налях гипса, веднага 112 и за нула време пожарната пред къщи. Викам им не, че нещо, ама съм виждал поражения от запалени комини. Пичовете се хилят и викат поне няма да чистиш комин. Тогава се сетих, че аз този комин не съм го чистил никога. Бях го изградил преди четири години. Всяка година, преди зимния сезон с едно огледалце го ревизирам, но до последно си беше проходим, без видими стеснения.
За съжаление, по възможно най-трудния начин стигнах до един извод - комин се чисти всяка година, независимо дали е проходим или не е. Целта е не само да стане проходим, ами и да се очисти нагара, който се е отложил по стените му, за да се предотврати евентуалното му запалване. (Разбрах, че по дебелите книги му викат креозот и гори със страшна температура и отдава много калория - нещо от рода на 1200 градуса, при които се топят дори коминни тела).
Мнението ми стана като малка статия, но идеята ми е да споделя патилата си и да предотвратя някой да не мине по същия път. Нека споделяме, коментираме и задаваме въпроси, щото така решението на проблемите ни, свързани с комини и печки, ще става с по-малко сажди, катран и пушиляци
.