Назад в темата се спомена Пирамида на Маслоу.
Аз ще спомена друг аспект от психологията, който според мен обяснява доста от проблемите - вътрешен и външен локус на контрола.
Баланса между двете е особено важна част от удовлетворението в живота.
Това се отнася и за служители, и за работодатели.
Когато търсиш вината/причините за проблемите си основно извън себе си, няма как да се развиваш и достигнеш удовлетворение.
Прекаленото обратно, също не е яко.
Всяко поколение се характеризира със свои особености (най вече поради променящите се стилове на възпитание).
В момента основно циркулират в работна среда поколения X, Y и Z.
Z са набор 95-09. За тях е характерен външния локус на контрол. Често са отгледани с фразите - 'Ти си най-добрия', 'най-хубавия', най-умния, ... Участвайки в състезания, често са получавали награди и похвали дори при лошо представяне.
Това формира необходимост постоянно да трябва да бъдат хвалени, стимулирани и т.н.
В противен случай следва загуба на интерес.
Работодателите (поне големите, зад които седят специалисти по различни процеси във фирмата), се съобразява с тези особености и се опитват да създадат нужната среда за развитие на потенциала.
Малките фирми не могат да си позволят такава експертиза. Често дори не съзнават нуждата от такава.
Така започва и сблъсъка на поколенията или иначе казано - емоции в работата (двустранни).
И двете страни биха били доста по-успешни, ако правилно боравят с локуса си на контрол.
п.с. Да обсъждаш и изказваш мнение по чужди работи, на база частична информация, си е чисто имплементиране на своите лични драми в чужда среда.
(Дългичко и вероятно объркано за някои, но да има малко цвят в мненията по тази тема
)
