Всеки от нас знае за сериозния ръст в продажбите на SUV и crossover моделите. 2015 г. се оказва историческа за тях в Европа. След ръст от цели 24 % за първи път този сегмент се превръща в най-продаваният с 22.5 % от всички продадени автомобили в Европа. Volkswagen разбира се не изостава от тенденциите и присъства на този пазар с Touareg и Tiguan, а от няколко години и с моделите с означение Alltrack. Именно един от тях – Golf 7 Alltrack 1.6 TDI 110 к.с. имахме възможността да тестваме благодарение на „Das WeltAuto“ – международната марка на концерна Volkswagen AG за търговия с проверени качествени и сертифицирани употребявани автомобили, които имат ясни произход, история и реален пробег.
Ето красавецът при получаването му от нашите приятели от Порше София Юг:
Малко снимки на интериора:
И понеже автомобилът получих в петък сутринта, имах един цял ден на разположение за да го тествам по натоварените градски улици. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше неочаквано доброто поведение на малкото дизелово сърце. Пъргав и доста тих, двигателят е повече от достатъчен за придвижване в градската среда, дори при нужда от бързи престроявания. Скоростната кутия работи прецизно, управлението е лесно, а видимостта на ниво. Една от любимите ми екстри е функцията Auto Hold, а в комбинация със Start/Stop системата помага много в градската джунгла и със сигурност пести гориво. Със своя просвет от 175 мм Golf-ът бори уверено лунния пейзаж, гърбиците и бордюрите в някои части на нашата столица. Особено интересна е системата за самопаркиране, която извиква усмивки по лицата на наблюдаващите. Особено децата са на седмото небе как автомобилът сам върти волан. Забавление за всички възрасти. Похвала заслужва и парктроникът, който този път е настроен доста прецизно и действително улеснява вместването на автомобила на не особено големи паркоместа. Място за багаж има също доволно. Ето как се побират около 800 литра при това без пускане на облекалките на задния ред:
Всичко това при разход от 7,5 литра на 100 км в градски условия при това най-вече в час пик и в централната градска част.
Същинската част на теста обаче беше предвидена за събота и неделя – разходка до яз. Широка поляна. Този маршрут беше избран поради възможността да тестваме Golf 7 Alltrack в три различни режима – магистрала, първокласен път и ... извън пътя. Като един истински фен клуб не можехме да пропуснем възможността да изправим в директен двубой три поколения автомобили – тестовия Golf 7 Alltrack 2015 г., Passat B5.5 4motion 2002 г. и Golf 2 Syncro 1989 г. Всеки от отделен от следващия с по 13 години. Всеки с различна система за задвижване на четирите колела.
Точно преди 30 години – през февруари 1986 година от поточните линии слиза първият Golf със задвижване на четирите колела – Golf MK 2 Syncro. Той се предлага само с 1.8 литра двигател (първоначално с 90, по-късно с 98 к.с.) Системата му за задвижване на четирите колела е разработена съвместно с Щаер-Даймлер-Пух в Австрия и представлява виско муфа с променливо разпределение на въртящия момент между предния и задния мост. Заради по-високата си с 30 % цена от стандартен Golf 2 с предно предаване моделът остава рядък. Поради това и предизвиква силен интерес сред феновете днес. Точно такъв е и този красавец, собственост на колегата vasstop от нашия клуб:
Конкретният екземпляр е претърпял цялостна реставрация. Двигателят му е заменен с по-съвременния и по-мощен бензинов 2.0 AGG 115 к.с. И тъй като говорим за истински автомобилен фен, собственикът му е осигурил и допълнителен пътен просвет с повдигане на окачването. Това беше и най-високият участник в теста – 210 мм.
Третият участник в нашия тест беше Passat B5.5 4motion 2002 г. на колегата naskogolf от клуба. Още при Passat B2 Volkswagen залагат на торсен за задвижването на четирите колела – постоянно задвижване на четирите колела с ръчно блокируеми диверенциали, същото като при quattro evolution I. При Passat B5.5 4motion марката отново залага на тази система, но вече в неговата четвърта генерация. И тъй като Наско е един от най-заклетите рибари, които познавам, не е чудно че е избрал точно този автомобил за да тегли лодката си по язовирите из България, че и извън нея. Единствената (за сега) допълнителна модификация е металната кора, която защитава двигателя и скоростната кутия от по-сериозни щети при оффроуд и бордюрни битки. Ето го рибарският автомобил:
Тъй като тово беше клубно събитие, към него се присъедини и един Golf MK 5, който превозваше не чак толкова запалените по оффроуда, а по тиймбилдинга с приятели, независимо къде, независимо кога ...
Предстоящите два обещаващи дни ни събраха на един голям паркинг.
След редовните поздрави, подготовка на радиостанциите и настройването им на една честота, беше дадено началото на теста. И като истински джентълмени, предоставихме възможността първи да тестват автомобила дамите. Е, може би другото обяснение е, че нямаше желаещи да го карат на „скучната” магистрала, но ... Ето я в началото не теста:
Golf Alltrack, дори в нежните ръце на Деси, при това с четирима души на борда, показа отлични магистрални възможности. Позволените 140 км в час не бяха никакъв проблем и скоро красивите лед стопове се изгубиха в падналата мъгла, следвани от неуморният Golf MK 5 на Радо. Връзката по радиостанциите ни даваше отлична възможност за комуникация, включително за да предупредим за подобни особености на българските магистрали:
Магистралните километри неусетно отлетяха и спряхме на отбивката за първата смяна.
Отново дама, този път Мария, седна зад волана. Мъжката част на групата очакваше с нетърпение предстоящите завои в участъка след Варвара и членовете й проявяваха завидно търпение за започване на личното си участие в теста.
Радо беше пръв от мъжката компания в теста. Той именно имаше удоволствието да управлява Alltrack по виещите се в красивото дефиле завои. Може би тук си проличаха малки слабости на двигателя, но като цяло изпреварването на тежкотоварни камиони в тези завои е изпитание за всеки автомобил, така че не трябва да бъдем много строги. Особено ценна в такива условия е помощта от първия в групата автомобил, който при правилна преценка може да дава указания по радиостанциите за точните моменти за изпреварване. Другите участници в кортежа също се справяха със завоите и трафика по свой начин.
Очевидно всеки беше намерил най-добрия за себе си начин, защото пристигайки в Цигов чарк усмивките не слизаха от лицата ни.
Тук нетърпението надделя и въпреки носещите се приятни аромати от околните кръчми се въздържахме от кулинарни забежки и продължихме напред към същинската част на теста. Няколко километра по-късно се разделихме с единствения автомобил с предно предаване – Golf MK 5, който продължи по конвенционалната пътна мрежа към крайната ни цел – яз. Широка поляна. Останалите от своя страна, избрахме един малко по-различен път:
В допълнение или в разрез с твърдението, че една снимка е по-добра от 1000 думи, и снимките, и думите са малко, за да опишат тези условия. В този „пътен” участък (а и след това чак до нашата цел) ледът беше идеално подготвен за хокейни, фигурни и всякакви други подобни състезания. Вървенето със сигурност беше предизвикателство. Как щяха да се справят нашите машини?
Трябва да призная, че колегите Владо и Васко бяха направили проучване на маршрута две седмици по-рано. Това, което знаехме със сигурност беше от къде трябва да минем, но нямахме никаква информация за състоянието на пътя. И естествено, както писах по-горе, бяхме приятно изненадани от организираното ни от природата състезание по фигурно пързаляне. Нямаше как да си пожелаем дори по-добри условия за тестване на системите за задвижване на четирите колела в различните им генерации.
След отбивката участъкът беше условно разделен на две – „асфалтов” и оффроуд. Първата част беше неподдържан трето- или четвъртокласен път с изцяло заледена и равна настилка. Идеален тестов полигон за системите за сигурност, възможностите при потегляне и поведение в серия от завои при почти никакво сцепление.
Нито един от участниците в теста не изпитваше затруднения при потегляне. Разликите обаче бяха налице. Golf 7 Alltrack 4motion като че ли потегляше и набираше скорост най-бързо от всички. Рязкото потегляне с газ доставя удоволствие – въртящ момент се прехвърля моментално на задните колела, задницата леко „тръгва” и с премерени движения, дори при включен ESP, позволява приятни танцови стъпки върху леда. Ако целта обаче е максимално бързо ускорение, автомобилът уверено дърпа напред, като ESP се намесва само в краен случай. Дори оборудван само с 1.6 TDI със 110 к.с. и въпреки теглото си от близо 1 600 кг, Alltrack е пъргав и много приятен за управление.
Golf 2 Syncro потегля също с лекота и позволява интересни пируети (при него ESP естествено липсва), но предполагам, че липсата на повече въртящ момент и доста по-старите като концепция двигател и задвижване са причината да изостава при подобни стартове на лед.
Passat B5.5 4motion 1.9 TDI е с постоянно зацепени преден и заден мост и при него реално загуба на сцепление почти няма. 1.9 TDI и 131 к.с. с 320 Нм въртящ момент го правят най-мощния участник, но и теглото му е най-голямо – почти 1 800 кг. Като добавим към това кутията с багаж, монтирана отгоре и почти постоянно трима или четирима души в него, теглото му със сигурност надхвърляше 2 тона. В тази конфигурация му липсва първоначалната пъргавина на Alltrack, но със сигурност поведението му е повече от стабилно и сигурно при потегляне на заледен участък.
Няма как да не изтъкна отново преимуществото на Golf 7 Alltrack пред другите при поведението в завой. Дали заради последното поколение астистенти или заради уменията на пилота (Владо караше в този участък), но преодоляването на завоите беше бързо и прецизно въпреки липсата на сцепление. Похвала заслужават и зимните гуми на Hankook, които се представяха повече от добре. Естествено, увлечени от емоцията, имаше случаи, в които ESP поемаше нещата в свои ръце и с прилагане на спирачно усилие върху задно вътрешно на завоя колело, осигуряваше вземането на „изправените” завои.
Отново теглото беше минус за Пасат. Въпреки това обаче лично аз съм приятно изненадан от поведението на торсен задвижването, макар и с познатото ни недозавиване. Като цяло това, което му липсва в сравнение с халдекс системата от последното поколение, монтирана в Alltrack, е пъргавина и еластичност. Може би с повече кончета и нютонметри под капака нещата щяха да изглеждат по друг начин.
В този участък проличаха основните недостатъци на ветеранът Golf 2 Syncro. Липсата на каквито и да е стабилизиращи програми, високият център на тежестта поради направения лифт на окачването и украинските гуми, предвидени най-вече за дълбок сняг, го направиха и най-бавният в тези условия. Управлението му изисква повече внимание и корекции, а скоростта, която може да се постигне с него не може да се сравнява с другите двама участници (както и при управлението на първокласен път и магистрала).
Преминаването през някои локви на пътя извика най-доброто у фотографите:
Независимо или именно поради описаните различия, всички се забавлявахме истински. Кратките спирания за снимки и слизането от автомобилите ни уверяваха всеки път, че настилката е особено хлъзгава – оказа се, че ходенето е по-трудно от управлението на автомобилите. Скоро стигнахме и до втората част от заключителния етап от маршрута и може би най-интересната – извън пътя. Ето керванът малко след това:
Тук разпределението на силите рязко се промени. Веднага пролича едно от най-важните преимущества – пътният просвет. И тъй като подготвеният именно за такива терени Golf 2 Syncro бе най-висок, той най-уверено си проправяше път между боровете, през замръзналите локви, които се пропукваха под тежестта му и в калните участъци, където ледът беше отстъпил при затоплянето в обедните часове. Поради това и при наличие на препятствие, което изглеждаше по-сериозно, първо минаваше ветеранът, последван от паркетникът. Най-накрая колоната затваряше коравият Пасат, който макар и най-нисък, благодарение на металната си кора, защитаваща двигател и скоростна кутия, преодоляваше неравностите и падовете на терена, понякога с издайнически стържещи звуци от лед и камъни.
Намерената поредица от няколко по-дълбоки локви беше изпробвана естествено отново от Golf 2 Syncro, след което всички се наредиха за няколко бързи бани.
В тях, макар и непредвидено, се включиха и фотографите, които получиха доволна доза кална вода:
Последваха още километри сред прекрасните пейзажи на Родопа планина.
Направихме и малки отбивки за снимки на една полузаснежена поляна с наклон. Тук Alltrack се представи добре, но за повторно потегляне на наклон се наложи изключване на ESP, което ограничаваше подаването на газ. Golf 2 Syncro от своя страна вървеше уверено и без притеснения отново поради високият му клиренс.
По пътя срещнахме и характерните за тази местност транспортни средства на дърварите, минавайки през едно сечище:
Достигайки яз. Широка поляна, се откриха прекрасни гледки.
Предизвикателство беше преминаването в тесен участък, съчетан с надвиснало паднало дърво:
Преминаването на изградените съоръжения над вливащите се в него планински потоци даваше възможности за още интересни снимки:
Пристигнахме и се настанихме в предварително резервираните дървени вилички.
Топлината на запалените камините ни посрещна гостоприемно за контраст на изливащия се навън дъжд, който допълнително усложняваше живота ни при ходене. Целият комплекс, както и самият язовир, бяха под дебел слой лед, за радост на десетките рибари, които ловяха на леда. В последствие разбрахме, че дори има организирано състезание:
Първият ден приключи с пищна скара, разбор на проведените тестове и забавления по интереси.
А Golf 7 Alltrack ни чакаше мирно и тихо в навечерието на утрешния ден:
През нощта дъждът беше спрял, но беше оставил запомнящи се следи върху родопското утро:
Замислени върху сутрешното кафе, събирахме енергия за предстоящия ден:
Влади – един от нашите фотографи, направи спиращи дъха кадри от гората, в която бяха приютени дървените къщички:
Както беше договорено, приготвихме традиционният клубен бургер за закуска. И макар да имаше опити за посегателства, бургерите бяха разчетени точно и енергия за обратния път беше осигурена за всеки.
Golf 7 Alltrack беше готов за нови подвизи:
Затова докато се „излюпят” всички, част от групата решихме да се поразходим за още няколко теста в района. Двата Голфа – Golf 2 Syncro и Golf 7 Alltrack поеха уверено в търсене на приключения. А знаем, че който търси намира. Първо, изкачване по наклон с няколко ъгъла, хлъзгава кал, камъни и коренища. Получи се интересно, като поставен умишлено в трудна ситуация, Golf 7 Alltrack показа, че все пак е най-вече шосеен автомобил, crossover, софтроудър, паркетник или както искате го наречете. Липсата на достатъчно просвет и механични блокажи затрудни излизането само напред от тази ситуация. Ако обаче прецените правилно оптималното място за преминаване, Alltrack се справя с лекота. Няма нужда да споменавам, че подготвеният точно за такива терени Golf 2 Syncro се чувства в свои води.
Следващата част от теста не е за хора със слаби сърца, които не обичат да виждат колите си изцапани. Но ние я нарекохме спа процедури с лечебна кал на брега на замръзналия язовир. Донъти, дрифт или който каквото може – едно от най-усмихващите неща, които направихме с Golf 7 Alltrack (видно и от снимките):
Преминаване през кални коловози – защо не?
Golf 2 Syncro също го може:
Калта постигаше завидни височини, а разкрасяващият ефект беше налице:
Е, наложи се да изчистим поне „очите” и предните стъкла, но чарът си остана.
Върнахме се да приготвим багажа за обратния път, а адашите Владо и Владо си организираха горска фотосесия:
Черно и бяло ...
И така, по пътя обратно. Няма да съм толкова обстоятелствен, но ще спомена, че затоплянето към обяд беше променило доста някои от местата за преминаване. След направени проверки и естествено първо преминаващия ветеран Golf 2 Syncro, уверено се придвижвахме към края на оффроуда в нашия двудневен тест. Избрахме малко по-различен маршрут, но също толкова красив и интересен:
Имаше и скоростни участъци с повечко сняг ...
Имаше и участъци с неясна дълбочина, които бяха проверени първо за изненади:
Излязохме на асфалт до яз. Беглика. Тук Наско ми остъпи пилотското място в неговия Пасат, а самият той седна зад волана на Golf 7 Alltrack. Мога да кажа само едно – до отбивката за Цигов чарк за мен бяха 15 км чисто удоволствие с торсен задвижвания Пасат. Има разбира се недозавиване, но всичко зависи от подаване на газта в точния момент. Уцелването му занася повече или по-малко задницата и автомобилът излиза уверено от завоите, дори и тези със спорадични заледявания. Тежкият Пасат стоеше стабилно и уверено се отдалечаваше от изпреварените автомобили.
След почивката в една кръчмичка на Цигов чарк имаше нова смяна на пилотите. На старта беше Владимир Цанев със състезателен номер 777. Едно е сигурно – навигаторите, които пътуваха с него имаха нужда от една почивка за глътка свеж въздух по средата между Велинград и Варвара.
Някъде след с. Карабунар поех управлението на Golf 7 Alltrack. Заключителната, както и началната фаза на тестът, се падна на мен. Малко междуградско управление и след това магистрала. При спокойно управление с около 90 – 100 км в час Golf се задоволява с приблизително 4 литра на 100 км. Магистралното управление обаче със скорости над 130 км в час лесно покачват разхода двойно. Въпреки приятната изненада, която ми поднесе този 1.6 литров TDI двигател само със 110 к.с. и 250 Нм въртящ момент, високите скорости не са негово любимо занимание и при тях той се „отблагодарява” с висок разход.
В заключение бих цитирал Жоро, който според мен най-точно синтезира заключението за Golf 7 Alltrack – икономичен и сигурен автомобил за отговорни семейни хора, които искат да имат възможност да си доставят малко адреналин, свобода и емоция. Емоция, която в случая за мен се заключва в една единствена снимка с приятелите от клуба:
Автор Добрин Балчев
Снимки - Владимир Дюгемджиев, Добрин Балчев
