Преди 5 години, когато се сдобих с моят бус (2.1 MV) си говорих с Ванката (Pach) и неговите думи бяха:
PACH написа:...за мен водния боксер е отживелица, морално и материално остарял, за какво ти е подобен таралеж в гащите?
Около 60 хиляди километра по-късно, от една страна разбрах доста по-добре какво се е опитвал да ми каже тогава, от друга все още не съм изцяло съгласен. Моят боксер винаги се е държал и продължава да се държи мъжки макар само той да си знае на колко километра е. Върви прилично и харчи разумно, а пък аз от моя страна макар да го поддържам съвестно, не му прощавам особено в експлоатацията.
Имах проблем с типичното за боксерите ниско налягане на маслото, който се успа след като сипах 10W-60 тази пролет, така че това го броя за решен, макар да ми свети една лампичка в мозъка за състоянието на лагерите. (Цена за основен ремонт +/-1000лв и някакво ноу-хау - ако беше редови 4-так нямаше изобщо да му цепя басма)
Една от основните болежки и основен фактор да зазимявам бусът всяка година за няколко месеца е, че някой/и от повдигачите чукат след като е стоял няколко дни и ако лятото това е рядкост и се оправя за 10-15 мин работа, то зимата имам чувството, че е така поне до Вакарел. И макар да не е болка за умиране ми се къса сърцето като го слушам. До колкото съм чел възможно е да се подменят, без да се свалят главите ако се сложат после телескопични кавали. (Цена +/-300лв.)
Друг проблем, който ми къса нервите зимно време е, че докато е студен просто отказва да държи нормален празен ход, а настоява да си извади буталата на около 3000 оборота при студен старт и то в продължение да 5-10 минути. Прегледал съм цялата система за празех ход, спрямо статията на GoWesty и по моите сметки остава само ICU-то за 200$, тъй като останалите проверки излизат, а и на топъл двигател всичко работи нормално.
Или общо казано - вървежът, разходът и цялостният замисъл на този двигател ми допада, а и все пак си е оригиналният за буса, но самото състояние на моят екземпляр е 'слабо'. Сложната плетеница от маркучи, маркучета, тръбички и фланци ме кара да живея в страх, къде ще е следващия теч и ще успея ли да спра на време преди да почервенеят главите. Слабото налягане на маслото ме кара да се притеснявам за буталната група и да се ослушвам като сурикат за страшни шумове от двигателя, а като добавим дребните и средни забележки, като празния ход, които не са страшни, но просто ти късат нервите, някак си започвам да се натоварвам при пътуване, вместо да си почивам. Също се притеснявам да изляза извън България и да се отдалеча - не ми се вози на репатраци, а и предпочитам да си имам два бъбрека. Като гледам какви фантастични и детайлни проекти има по форумите, както и реставрирани и направени двигатели ми потичат лигите, но на Балканите или поне за мен тамошните цифри са леко имагинери (За тез' пари Е60)
Все пак в моят двигател има все още някакъв ресурс и не е 'тотал щета', но ми се иска когато аз събера смелост и пари или в лошият случай, когато той реши, че му е дошло времето да имам готово решение и стратегия, а не тепърва да си скубя косите и да кроя схеми.
Вариант 1 - ребилд - Този вариант се състои от основен ремонт на двигателя, както си му е реда - разтурам, меря и всичко, което е извън спецификация изхвърча. Така големите проблеми като повдигачите или налягането на маслото би трябвало да са забравени. В идеалният случай може би ако се постарая и си дам достатъчно време ще успея да намеря и подменя и всички детайли по охладителната система и останалите дреболии (като празния ход), но ми се струва, че тук времето за изпълнение отива към петилетка, а направо не ми се мисли, като тегля чертата колко цифри ще се наредят преди запетаята и каква ще е първата от тях, но пък в крайна сметка ще запазя автентичната концепция на машината, което си е + за мен.
Вариант 2 - смяна с бензин - тук ми е малко боса информацията и не можах да открия много изписано по темата - предимно общи приказки. Накратко подходящ, читав, редови, бензинов двигател от VAG (2.0, 1.8 моно), който да е популярен и лесен за поддръжка, да 'пасва' в коша на буса с разумни усилия, да предоставя същата или по-добра динамика и да не счупи банката. Има ли такова животно - не знам? Предполагам, че ще трябват картер и маслена помпа от дизел и някакво custom окачване и ауспух. Дали пасва на скоростната кутия и какво друго ще е необходимо - представа си нямам. От добрата страна - двигатели под път и над път, по два за левче. От лошата страна - навлизаме в територия мелези, няма да си изрежа капака на двигателя, защото отгоре спя, а не ми се иска да стърчи отдолу, защото преди да спя карам по пресечени терени обикновено. Предполагам, че подобна 'конверсия' може да се случи за около 1000-1200лв.
Вариант 3 - дизел - Минаването от 1.6D и 1.6TD към 1.9TD(I) е доста изтъркана тема в бусовите среди, но никой не говори за боксер към TDI. Тук освен с обичайните проблеми с турбините и евентуално електроната газ, ще трябва отново да мисля за custom окачване на двигателя, да не говорим, че батакът с документите ще е пълен (макар това да не е основен приоритет, ама хубаво е да имаш възможността нали...). Дизелът ме блазни защото с моята дълга кутия, ще му е комфортно да бута със 100-110, без да му се завие свят, въртящият момент е ясен и най-важното от цялата схема - ще мога да изхвърля проклетата газова, която с нейните 50л. взема място почти колкото дрехите на приятелката ми. В главата ми трудът и парите са подобни на предишния вариант, като не броим евентуално дизеловата камбана и стартер за скоростите.
Вариант 4 - субару - ще ми се, ама едва ли.
Това мъчи моята глава в последните студени дни и бих се радвал да чуя вашите мнения, възгледи и най-вече опит по справянето с тези или подобни проблеми.
Поздрави! =)