Благодарение на Порше БГ - официалния вносител на Volkswagen за България, за първи път беше дадена възможност на представител на "Клуб на привържениците на Фолксваген в България" да участва в организиран тест на нов модел. В конкретния случай, това беше Volkswagen Tiguan 2011, който ще бъде при търговците в България през Август 2011, малко по-рано в Германия. Искам да използвам възможността да благодаря от името на Клуба за предоставената ни възможност.
И така ...
Дойде денят, в който трябваше да отпътувам за Мюнхен. Ранно ставане, бързо събиране на предварително приготвените най-необходими неща – фотоапарат, телефон, лична карта, разпечатан билет, малко пари ...
Развиделяването сложи началото на това, надявам се, интересно пътуване. София в 05.00 часа беше пуста, свежа, дори малко красива ... А може би настроението променя възприятията ...
Ето и началото на пътуването, близо до НДК:
Улиците на София малко след 05.00 часа:
Прословутият бул. Брюксел:
Терминал 2 на Летище София отвън:
Докато оставях моя Volkswagen Passat на паркинга на летището за деня, попаднах на ето този красавец:
Терминалът отвътре:
Дестинацията:
Самолетите:
Полетът мина доста добре, ето малко въздушни снимки:
Кацнахме на летище Мюнхен почти навреме. От там паспортен контрол и тъй като съм без чекиран багаж, направо навън. Излизам и очаквам някой да има с една табела. Да, ама не. Оглеждам се 5 минути като в небрано лозе и накрая набирам Тони Дакова от Порше да питам какво става (благодаря за съдействието), като същевременно обикалям и в този момент попадам на голямо пано, на което пише Tiguan Lounge със стрелка нагоре. Е, викам си, тук сме.
Излизам от залата за пристигащи в един голям покрит площад с магазини, вдясно виждам стълби, а над тях се веят познатите ни големи VW знамена, но с един преобладаващ надпис на тях – Tiguan! Изкачих нетърпеливо стълбите и ... ето ги и тях, подредени като на парад, чисто новички, лъснати, леко на капки от слабия дъжд – красота!
А вътре във въпросния Tiguan Lounge ни чакаше ето това:
И едно табло с ключове, което би накарало всеки VW фен да се усмихне мнооого широко – 40 чисто нови Тигуана, с пълни резервоари, чакат да бъдат заведени на разходка:
За всеки от участниците в теста имаше по един такъв комплект:
Последва кратка закуска и 15-минутна пресконференция:
Кратко обяснение на маршрута, предупреждение да пазим кравите!? и заветното – приятно забавление и лек път!
Отидох до моят пръв избор – Volkswagen Tiguan „Sport&Style” 2.0 TDI 170 к.с. с всички възможни екстри – 18 цолови джанти New York, цвят Венецианско зелено, кожен салон Vienna с предни спортни седалки с ел. регулиране и подгряване, мултифункционален кожен волан, навигация с Динааудио, панорамен стъклен покрив, безключово запалване и достъп, всички възможни електронни асистенти – Lane assist, Sign assist, Light assist, Parking assist, ксенон, led дневни и задни светлини, темпомат … сигурно забравям нещо. Ето и снимка на самият автомобил:
Кокпитът:
Ето ни вече на път. Още на излизане от специално устроения паркинг с Тигуаните, видях, че и от Порше са организирали подобно мероприятие, но с Porsche Panamera:
Възможните маршрути бяха предварително зададени в навигацията на автомобила. От летището на Мюнхен до едно малко градче на име Ellmau в австрийски Tyrol, близо до известният курорт Kitzbühel.
В началото пътувахме в пакет около 5 автомобила, но след това ми доскуча и реших да си карам както аз си знам. По пътя засякох няколко интересни автомобила от марката, от братовчедите, а и други интересни возила. Пътят беше предимно магистрала (на която за разлика от всеобщото мнение си имаше ограничения на скоростта) и малка част, минаваща през малки градчета с много завои и приятни гледки. Ето и малко снимки от първата част на самото пътуване:
Сега за автомобила. Наистина много приятен, на пръв, на втори, че и на всеки последващ поглед.
Екстериор. Може би за хората, които не са привърженици на унифицирането на визията на моделите от една марка, т.нар. фирмена принадлежност, изгледът много напомня на всички други модели на марката, които излизат на пазара напоследък. За мен реално промяната, която е факт при новия Тигуан, определено заслужава адмирации. Като цяло автомобилът е станал по-модерен, с по-агресивно, ако щете, излъчване. Със сигурност визията се различава в голяма степен от тази на Голф и този компактен SUV наистина започва да прилича на малък Туарег. Естествено, всичко при дизайна е въпрос на вкус, но на мен Тигуан определено ми харесва в новата си премяна.
Интериор. Изпълнението определено беше на високо ниво. Дори да се абстрахираме от високото ниво на оборудване, всичко по автомобила е много прецизно изпипано. Линиите на различните детайли съвпадат, има достатъчно място за всякакви дреболии, че и за по-големи предмети като бутилки за вода, ниши за телефон, ключове, монети и т.н., удобството и функционалността са на ниво. Обезшумяването на купето за мен беше много добро, външни шумове като вятър, шум от гуми или от двигател са почти недоловими. Нагласянето на позицията на водача на практика има безкраен брой варианти – поради многопосочното регулиране на предните седалки, както и заради регулирането на волана в четирите възможни посоки. Мястото в автомобила е достатъчно дори и на задния ред, но не е безгранично, все пак говорим за автомобил с размери близки до Голф.
Двигател, трансмисия, ходова част. Като един истински фен на дизела, не мога да не призная какво удоволствие беше за мен управлението на този автомобил. Еластичен двигател, добре разчетени предавки на шестстепенната ръчна скоростна кутия. Спокойна работа. Шумът на двигателя може да се чуе едва доловимо чак след 150 км/ч – явно комън рейл наистина е досто по-безшумен от помпа-дюза. Електро-механичното сервоуправление е много приятно, директно при нужда и същевременно леко при маневри с ниска скорост или на място. Маневреността на самия автомобил е много добра – направих обратен завой само с няколко маневри на място, което беше малко по-голямо от дължината на самия автомобил. Като цяло доста добре обезшумено купе, окачването в стандартната си твърдост е доста стегнато и същевременно комфортно. Поведението както на магистала, така и в серия от завои е повече от добро. Силно изненадан бях от невероятната лекота, с която Tiguan преодолява неравностите по пътното платно. За автомобил с такова сравнително късо междуосие, бях направо впечатлен. Почти никакво усещане, само един тих звук от преминаването на напречните фуги по магистралата. Стабилността в серия от бързи завои е също много добра. Реално, постигнатото при настройката на окачването е един голям плюс за новия Tiguan.
Екстри. Особено добро впечатление ми направи т.нар. Lane Assist. Въпросният асистент се грижи за това да не напуснете случайно пътното платно. При нужда, без да докосвате волана, асистентът „вкарва” автомобила обратно в пътното платно, в което се движи. В случай, че се наложи да се намесва повече от два пъти един след друг и като не усеща съпротивление върху волана от страна на водача, подава предупредителен звуков сигнал и изписва на дисплея „Please take over steering”, т.е. усеща, че не управлявате автомобила. Според мен това може да бъде и един вид като система против заспиване, защото това е един от случаите, в които се напуска случайно пътното платно, освен при директното разсейване. Също така е удобно, когато се налага за две секунди да пуснете волана, за да направите нещо – няма как да излезете от правилната траектория, дори при сравнително по-остри завои, а не само на магистрала. При липса на маркировка обаче, асистентът не работи.
Навигацията е доста удобна, според мен пълна и точна. Тъй като бях в страна, където всичко е ясно и се актуализира редовно, дава информация за всичко, което се случва, включително задръствания, ограничения на скоростта, ремонти на пътя и т.н. Сензорният дисплей е удобен, превключването на различните функции е сравнително лесно. За човек, който работи с този RNS 510 за първи път без предварително прочитане на инструкции, не ми създаваше почти никакви затруднения.
Темпоматът е екстра, която е доста удобна при пътуване на дълги дистанции, използването му е лесно и интуитивно, а за хора, които постоянно пътуват на дълъг път, според мен е задължително.
Пристигнах в предварително зададеното място, като след градчето, за което ви споменах по-горе (Ellmau), започна една дълга серия от завои в изкачване от поне 6-7 километра. Последните 2 по макадам, сред живописни гледки:
И след тези изведнъж изникнали крави, покарах още малко и когато пътят свърши, попаднах ето тук:
И отново Tiguan от различна перспектива и в различен цвят:
А гледката от върха спираше дъха:
Там отново ни чакаха любезните домакини, този път от Volkswagen Австрия. Беше подготвен вкусен обяд:
А докато ние отмаряхме и хапвахме, автомобилите бяха подредени отново и изчистени из основи!
Ето ги строени отново в очакване на обратния път:
А отзад бяха паркирани и няколко представители на марката, с които бяха пристигнали организаторите:
Ето и един неочакван участник в тестовете, който обикаляше около автомобилите и ги оглеждаше отблизо:
За втори тестов автомобил избрах Volkswagen Tiguan „Sport&Style” 2.0 TSI 210 к.с. DSG, който единствен беше пристигнал преди мен на първата отсечка и малко по-късно разбрах защо. Ето малко снимки:
Естествено, автомобилът отново беше оборудван с всичко от листата с допълнителни екстри, като освен това, което имаше първият тестов Tiguan, тук имаше и адаптивното окачване с три режима – Sport, Comfort и Normal, DSG и пера за превключване на скоростите от волана.
Преди да тръгна обратно за летището на Мюнхен, избрах още един по-кратък маршрут с доста завои до споменатия по-горе Kitzbühel. И там много забързано ме изпревари ето този автомобил с интересен номер:
Противно на твърденията, там съвсем не са чак толкова дисциплинирани. Та веднага след като ме изпревари включих окачването на режим Sport, преместих лоста на DSG на типтроник и започна веселбата – с този местен хубавец си покарахме доста добре, ама го оставих да бяга, че от зор щеше да изтърве един завой с това комби, да не ми тежи после на съвестта, че му се бях залепил за бронята.
По пътя обратно – какво му трябва на човек – един Голф, една къща ... ето така се живее 100 години:
Малко преди да се изкача отново до отправната точка над Ellmau, видях в ляво от пътя един интересен участък от коритото на една река, в който очевидно добиваха някакви дребни камъчета или кой знае какво, но ми изглеждаше много приятно за лек офроуд:
Веднага се възползвах от възможността, макар да си мислех, че DSG не е най-добрият вариант за това. Набутах се първо през една голяма локва с кал в нея, през която минах без проблеми, след което реших да форсирам и реката на едно две места, които ми изглеждаха по-безобидни. Е да, ама на едното такова място се оказа, че отдолу си е доста нестабилно и хоп – леекинко потънах. Не много, но достатъчно, колкото да съм в ситуация ни напред, ни назад. И то по средата на реката! Не мога да снимам! Опитах, до колкото е възможно с DSG да залюлея напред назад – получаваше се, но не достатъчно, за да изляза от затруднената ситуация. И тъй като си се бях заглобил така или иначе, реших да пробвам с повечко газ, по-заровен от това нямаше накъде. И ... излязох назад без дори да пребуксуват колелата! Направо останах изумен от лекотата, с която Тигуанът просто излезе от тази ситуация.
След като направих още няколко преминавания на такива участъци, спрях за една фотосесия в коритото на реката:
Поех по пътя към летището обратно. И настигнах в единият от участъците ето този красавец. Забележете регистрационния номер:
PR! Това бяха автомобилите на хората от PR отдела на VW, които бяха част от организацията. Ако погледнете и снимките по-горе, ще видите, че има и един Туарег с такъв номер. VW не се шегуват. Всичко трябва да е изпипано. Съответно имаше и няколко VW Multivan, които бяха с номера от сорта на WOB – VW 1, WOB – VW 2 и т.н. Суета …
Сега за автомобила, който беше вторият ми избор, а именно Volkswagen Tiguan „Sport&Style” 2.0 TSI 210 к.с. DSG, и по-точно за неговият двигател, скоростна кутия и окачване, защото това реално беше различното с предния, който бях управлявал.
Макар да съм дизелов фен, не намирам достатъчно силни думи, с които да изразя удоволствието, което доставя управлението на този автомобил. Много хора сигурно ще се подсмихнат леко, но не преувеличавам. Поведението му в серия от завои е невероятно добро, дори при режим на окачването Normal. След активиране на режим Sport, поведението става уникално. Никакво недозавиване, нито пък презавиване. Контрол през цялото време върху автомобила, много директен волан, сцепление във всички части на завоя, възможност за подаване на газ почти през целият apex, особено след преполовяване на завоя може да се излиза на пълна газ.
Не случайно този двигател е един от най-успешните на марката. Невероятна бързина и динамика, а при нужда – тих и спокоен. Реално, при спринтови дисциплини по магистралата е достатъчно тих, изобщо не се чува, дори при високи скорости. При пряк двубой на доускорение и при правилно превключване на скоростите, не отстъпва на големи дизелови двигатели като например едно BMW 530d. Равномерно разгръщане на мощността и наличието ѝ във всички обороти. Липсва реално турбодупка, поне аз не я усетих.
Какво не ми хареса. Малко по-мудна за мен беше седемстепенната DSG в стандартния режим D. Просто при спокойно каране, тъй като се адаптира в зависимост от стила на каране, се „успива” и при желание за рязка промяна и бързо превключване на предавки надолу за ускорение, ѝ трябва повечко време за реакция. В такива случаи аз лично или включвам на режим Sport, или на Tiptronic и започвам да превключвам от волана. Но това може би не е недостатък, все пак основния режим D, е просто за възможно най-комфорто и икономично придвижване от т. А до т. Б. Който иска повече динамика и бързо превключване винаги може да ползва споменатите по-горе два други режима на уникално неусетно превключващата DSG.
Забележка може да бъде направена и по отношение на долната част на таблото и на вратите, както и на част от багажния отсек, където пластмасата е малко по-твърда и евтина от това, което според мен трябва да е в този автомобил. Сравнена обаче с конкуренцията в този клас, мисля, че нивото е доста над средното.
Някой може да сметне багажното отделение за ограничено, според мен 470 литра са достатъчни, освен ако не се касае за голямо семейство с повече от две деца и много багаж.
В заключение мога да кажа, че след възможността да тествам за около 350 км един прекрасен автомобил – удобен, с добра за мен лично визия, с богат избор от възможности както като двигатели, така и като нива на оборудване, съм на мнение, че има по един Tiguan за всеки вкус – икономичен, за лек офф роуд, динамичен, за градско или извънградско пътуване. Или както го наричат във Volkswagen – all round vehicle.
И така, в оставащите километри, се насладих на спокойно шофиране и на екстрите в автомобила, а и успях да засека един виден представител на марката:
Както и един засукан братовчед:
И естествено, в петък вечер, нямаше пътуването да е пълно, ако не бях попаднал в типичните за тази част от седмицата немски задръствания:
Което пък от своя страна ми даде възможност да попътувам с отворен до край панорамен покрив, слушайки приятна музика.
И ето ме най-накрая отново на летището в Мюнхен:
Изпълненият с емоции ден беше към своя край и не ми се искаше да се разделям с прекрасният Tiguan. Но събраните впечатления и направените снимки бяха достатъчна компенсация при раздялата с него. Надявам се и вас да съм успял поне малко да направя съпричастни на това невероятно изживяване за всеки истински, не само Volkswagen, но и автомобилен фен.
