Бонус-малус системата е механизъм, при който историята на предявените застрахователни претенции може да влияе върху цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Приетият в България модел е децентрализиран: няма еднакви бонус-малус класове и фиксирани проценти за всички компании. Всеки застраховател определя собствени правила за това как историята на претенциите се отразява върху премията и трябва да публикува общ преглед на тези правила на интернет страницата си.
По-долу експертите по гражданска отговорност от SDI обясняват как работи новият модел, каква информация може да бъде използвана при определяне на цената и защо офертите на различните застрахователи могат да се различават.
Терминът „бонус-малус“ описва принцип, при който застрахователната премия може да бъде коригирана според предходната история на претенциите. Идеята е цената да отразява по-точно риска, който застрахователят поема.
Новият български модел обаче се различава от по-старите предложения за единна система с предварително определен брой класове и фиксирани коефициенти.
С промените в Кодекса за застраховането от 2025 г. беше създаден чл. 490а [1] . Според него всеки застраховател трябва да приеме свои правила за коригиране на премията въз основа на предявените претенции за определен период. Правилата трябва да определят условията, критериите и начина, по който тази информация се използва.
Това означава, че на практика:
Следователно една и съща застрахователна история не означава задължително еднаква крайна цена при всички компании.
Приетият модел не предвижда държавен орган да определя универсален бонус-малус клас на всеки водач. Вместо това застрахователят използва информацията за предявените претенции и я прилага според собствените си правила за определяне на премията.
Тук са важни няколко уточнения.
Кодексът за застраховането определя като основа за системата предявените застрахователни претенции за определен период от време. Всеки застраховател решава как точно тази история ще се отрази върху неговата тарифа, при спазване на нормативните изисквания.
Това е съществена разлика спрямо по-стари проекти за бонус-малус, при които се обсъждаха централизирани класове и конкретни коефициенти.
Не е точно да се твърди, че всеки водач получава един централен бонус-малус клас, който автоматично запазва при смяна на автомобил или застраховател.[2]
В официалните разяснения на КФН се посочва използването на историята на щетите, причинени с конкретен автомобил, като застрахователите трябва да имат достъп до необходимата информация, за да направят собствената си оценка.
Следователно е по-точно да се говори за история на претенциите, която се използва при ценообразуването, а не за единен личен клас на водача.
Застрахователната компания определя какъв период от историята ще отчита и как различните обстоятелства ще влияят върху крайната премия в рамките на приложимите правила.
Законът изисква застрахователят да публикува на сайта си общ преглед на правилата за използване на удостоверенията за предявени претенции, без да е задължен да разкрива чувствителна търговска информация и всички подробности от тарифния си модел.
Няма един официален процент, който да важи за всички застрахователи.
Това е една от най-важните разлики между действащата нормативна рамка и по-старите предложения за бонус-малус в България. Параметри като определен брой класове, фиксирана максимална отстъпка или предварително зададено няколкократно увеличение не са част от сегашния децентрализиран модел.[1]
На практика цената може да зависи от:
Затова двама застрахователи могат да предложат различни цени за едно и също превозно средство, дори когато разполагат с една и съща информация за историята на претенциите.
За потребителя това прави сравнението между различните оферти още по-важно. Не бива да се гледа само базовата цена, а и начинът, по който конкретната компания прилага своята бонус-малус политика.
Гаранционният фонд има важна информационна роля в новия модел, но не определя единен бонус-малус клас и не задава общ процент на отстъпка или оскъпяване.
Кодексът за застраховането предвижда при прилагането на системата застрахователите служебно да използват данни от съответния регистър на Гаранционния фонд при условията и по реда, определени в нормативната уредба.
Централизираната информация позволява на компаниите да разполагат с необходимите данни за претенциите, вместо оценката да зависи единствено от информацията, предоставена от клиента.
На практика ролята на системата включва:
КФН посочва също, че удостоверение за историята може да бъде поискано и от потребителя, което позволява да се провери информацията, използвана във връзка с бонус-малус системата.
Не следва да се разчита на това.
Именно достъпът до централизирана информация за претенциите позволява на новия застраховател да използва наличната застрахователна история при собствената си оценка.
Същевременно това не означава, че новата компания непременно ще предложи същата премия като предишната. Понеже моделът е децентрализиран, всяко дружество може да прилага свои правила за корекция.
Така една и съща история може да доведе до различен ефект върху цената при различните компании.
Правната основа за новия модел беше въведена с измененията в Кодекса за застраховането, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 63 от 1 август 2025 г. Новият чл. 490а определя основните правила за децентрализираната бонус-малус система.
През 2026 г. продължи работата по подзаконовите и техническите правила, необходими за обмена и използването на данните. На 3 февруари 2026 г. КФН публикува проект за изменение на Наредба № 49, а на 13 юли 2026 г. на страницата на обществената консултация беше публикувана и справка за получените предложения и възражения.[3]
Информацията в тази статия е актуализирана към 13 август 2026 г. Тъй като конкретното прилагане зависи както от нормативната и техническата рамка, така и от правилата на отделните застрахователи, при сключване или подновяване на полица е добре да се проверяват актуалните условия, публикувани от съответната компания и от Комисията за финансов надзор.
Тъй като няма еднаква таблица за целия пазар, най-практичният подход е да се проверяват условията при конкретния застраховател.
Преди сключване на полицата може да обърнете внимание на следното:
Децентрализираният модел означава, че различните застрахователи могат да оценят една и съща история по различен начин.
Именно затова бонус-малус не трябва да се разбира като една държавно определена скала, по която автоматично се движи всеки шофьор. Системата създава обща законова рамка за използването на историята на претенциите, но конкретният ефект върху цената зависи от правилата на съответния застраховател.
В Европа няма един универсален бонус-малус модел, който всички държави и застрахователи да използват по един и същи начин.
Съществуват както централизирани, така и децентрализирани подходи. КФН посочва примери за европейски пазари, при които корекцията се основава на историята на щетите, но конкретните правила се определят от отделните застрахователи. Българският модел също е изграден на принципа на децентрализираната оценка.
Затова не е коректно отстъпките от конкретна чуждестранна система да се използват като прогноза за цените в България. Размерът на бонуса или малуса тук ще зависи от правилата и тарифата на избраната застрахователна компания.
За потребителите най-съществената промяна е именно тази: историята на претенциите може да има пряко значение за цената на „Гражданска отговорност“, но няма предварително определен национален клас или процент, който да е еднакъв за всички. Затова при сравнение на полици вече има смисъл да се проверява не само крайната цена, но и бонус-малус политиката на конкретния застраховател.
